Стари български гатанки

Защо да не си спретнем една готина вечеря с ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ и БЛИЗКИ ХОРА?! Добър повод за закачка и разговор са гатанките. Тук са подбрани много стари, редки и оригинални гатанки от различни краища на България. Подходящи за маса с добро вино, скариди, печени чушки и други деликатеси.

Татко му не е роден, синът му вече на забава.

Огънят, който още не се е разгорил, но вече изпуска дим и кара окръжаващите да кихат.

Четирима братя денем и нощем се гонят и никога не се настигат.

Уморените крака на коня, който ден и нощ вярно служи на хайдутина.

Сàма златна девойка се пуснàла, та пленила Тута арнаута и го в тъмни зандани хвърлила.  

Златоликата котка, която с ловки движения залавя мишката-разбойник и скришом я поглъща. Гатанката произлиза от Дебърско и може да се съпровожда с луканка или дебърцини. Думата зандан означава затвор, тъмница в усойните мазета на крепост.

Ти го биеш, ти го блъскаш, то ти пуща да ядеш.

Клетото сито, в което намусена свекърва в народна носия пресява брашно и проклина снаха си, че не си е свършила работата.

В Цариград се вари пилаф, а на Вихрен му дохожда миризмата.

Лъчите на слънцето, които идват отдалече, но усещаме тяхната топлина тук, на земята. Уникално е каква дълбокомислена метафора са създали скромните овчари от Харманлийско.

Пълна плевня със слама, сламата изгоря, плевнята остана.

Старовремска пещ на дърва, в която се пече свинско за Коледа.

Сам цар в зелено, момците в червено.

Зелен, наперен дрянов храст, отрупан с червени сочни дренки към края на лятото.

Зее, а език няма.

Клещи в ръцете на опитен занаятчия, които чевръсто си върти ръцете и майсторѝ. Майсторя е хубава българска дума, която като че ли няма точно съответствие на английски. Добър неин превод е старогръцката δαιδάλλω, да работиш изкусно, майсторски. Гатанката е от Благоевградско или Горно-Джумайско, както са го наричали едно време.

Колко що съм дълъг, да бих се изправил, небето щях да докача.

Дългият път до града, който бедни селяни трябва да изминат пеша, за да продадат малко яйца.

Шие, коли, кръв не пуска. Ходи, броди път не става.

Водата, без която животът ни е немислим.

Малки като орехчета, ниско седят, до небото стигат.

Очите, които са толкова велик Божи дар, който ние рядко оценяваме.

Дядо си имаше кожух, всичко покриваше, само Вардар не.

Снегът, когато вали на парцали и трупа, но не може да покрие реката, защото не е замръзнала.

Гьоко ходи по поле, с триста кола на рамо.

Таралеж преди изгрев слънце, който бърза да се прибере в леговището си преди да е настъпил деня. Таралежите са нощни животни и обикновено спят през деня.

Гатанки за шуробаджанащина

Един мъж вървял с една жена по един път. Срещнал ги друг човек, който не ги познавал и попитал жената, какъв роднина ѝ е мъжът. Тя казала, че братът на съпругата на този човек, ѝ се пада вуйчо. Какви роднини са те?

Гатанката е отново от Харманлийско и е подходяща за укротяване на умници и всезнайковци. Всъщност, те са баща и дъщеря. В друг вариант на гатанката, от шопския край, един овчар така се чудел, че изпуснал контрола над овцете си и те опасли нивата на някакъв човечец. Съдията, който пък ги съдел, така се озадачил, че докато си мислел за отговора си изрязал брадата. Ето и част от другия вариант в оригиналния му изговор:

Еднъш покре един овчар минАл йедин човек и една жена. Човеко рекъл:

• Помози Бог, овчарко!
• Дал ви Господ добро, мъж и жена! – отговорил овчаро.
• Нийе не сме мъж и жена, нело моята майкя на нойна майкя е свекърва.
• Киква ли са рода тоя човек и тая жена!?