Оранжеви вдъхновения….
Понеже така ни кефна, решихме да говорим за оранжеви вдъхновения.
Какво да каже човек, повече когато нещо привлича окото и е красиво?
Горната снимка от Мексико далечно напомня на българския мотив “стъпалата”, които е от древната епоха, когато явно всички хора са споделяли една обща култура и „сите сме (били) едно“, казано в стил Ванга. Тя е казала, че живи мъртви сите сме едно.
Но знаете ли, като ще търсим оранжево вдъхновение имаше и още има един учител във втора немска в София. Историк, който висок и величествен, винаги облечен в черно, с бяла коса на опашка заставаше пред нас учениците си, бръкнеше си пазвата, погледне към небето и започне да ораторства за някакъв си политик, на когото му отрязали главата:
– Стамболийски ще онаглее дотолкова, че ще направи дори банкнотите оранжеви. Ще онаглее дотолкова, че ще смени българските трибагреници пред парламента с оранжеви байраци, ще боядиса колите на министрите в оранжево, ще направи пощенските марки оранжеви, ще направи оранжеви…
Става въпрос за Александър Стамболийски, министър председател за няколко бурни години и шеф на партията БЗНС, чийто цвят бил оранжев. Сега разбрах, че той си имал дори Оранжева гвардия, с която искал да измести армията!
Човек запомва да се чуди, дали песента „Оранжево небето, оранжеви децата, оранжеви …“ не е написана по действителен случай…
