Великият писател
Posted in Блог

Великият писател

The Great Writer 2

текст от Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн,

главен дизайнер на Би Вържън

Кой е велик писател? Този, който е модерен и пише на съвременни теми? Този, чийто произведения остават актуални независимо колко време ще мине?

 

Проницателни разказвачи без претенции и без научни титли е имало сред обикновените българи. С ярки думи и находчиви сюжети, те са създавали малки перли, които днес тънат в забрава.

Такава е приказката по-долу. С няколко замаха тя докосва дълбоки философски проблеми: от Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“ през теорията за вероятностите и Дао, до идеите за наивния рационализатор на Насим Талеб от „Антикрехкост“ (виж по-долу за разяснения).

Момчето, което искало да изучи всички женски дяволии (хитрини или гяволщини)

(Българска народна приказка)

Ivan_Milev_gadular-gadulka-player

Едно момче проявявало голям интерес към женските гяволщини (дяволии, хитрини). Бил налудно завладян от различните похвати, тънкости и лъжи, чрез които жените мамят мъжете си за да им изневеряват.

„Я, чакай – рекъл си на акъла – да направя един тефтер и да изпиша вътре всички женски гяволщини, че когато се оженя, да видим жена ми как ще ми мръдне!“

И така, тръгнал той да разпитва жените с тефтера от град на град, от село на село. Шетал, шетал тъкмо три години време и почти изписал целия тефтер.

На връщане към родното си място, отседнал в една къща. Там сърцатият домакин го посрещнал по християнски, нагостил го богато, сложил му да пие кафета, вино, ракия. Все едно цар посрещали. Разговорили се. Разправил му младият момък за начинанието си, а хитрата снаха на домакина само слушала и се усмихвала загадъчно.

По едно време, снахата повикала момчето в избата и му сложила да се почерпи с ракия и крушова трушия. Припкала грациозно наоколо тя, уж небрежно разкопчала леко сукмана си. Пък се доближила до него, наляла му вино, погледнала го с желание и го целунала. Напрежението в стаята нараснало неимоверно. Той се подлъгал и тъкмо я грабнал, а тя изкрещяла:

– Чия жена хващаш ти, бре, никаквецо! Ами знаеш ли сега ако викна да дойдат мъжете?

Момчето било зашеметено и не можело да разбере, на какво се дължи рязката промяна в държанието ѝ. Тя на бързо се закопчала и викнала колкото глас ѝ държи. Пустото момче умряло от страх, кръв в него не останала. Веднага дотърчали в стаята мъжете на къщата, стопанина, мъжа на невестата и брат му.

– Какво викаш, мори, невесто!? Какъв ти е халът (каква ти е случката), че така си се развикала?

– Море, как да не викам, бре, мъже, като момчето за малко щеше да се удави с една палена круша, която му се запря в гърлото! Ду-у, Боже, грехота, сиротото (клетото) момче, като си изхвърли очите, море, домакини, както някой сварен заек. Слава, слава Богу, че не стана някоя беля в наща къща, че после щяхме да станем за срам и позор пред селото, щяха да кажат, че ние сме го уморили момчето!

Попитали момчето, дали наистина така му се е случило с крушата. То потвърдило още повече лъжата и всички се прекръстили и благодарили на Господ, че е спасил момчето и оставили жената да му прислужва и да му сложи да вечеря.

– Е, момченце, хареса ли ти или не ти хареса тая дяволия? Отвори тефтера и запиши си я. Пък ако искаш, поседи няколко дена при нас, да те науча още много дяволии, дето и на сън не си ги сънувал. И друго да ти кажа: додето си жив да ходиш по земята и да записваш женските хитрости, не е възможно да ги допишеш. Туку, ако слушаш мене, изхвърли тоя тефтер и ден повече не губи, мухи повече не лапай, а отиди си вкъщи, гледай си работата и се ожени както прави целия свят. Ако имаш късмет да намериш някоя жена свястна, ще си изкараш добре живота. Но ако се залепиш за някоя гяволеста, тежко ти на тебе, ще буташ лодка на сухо.

Когато ги чуло тези сборове, момчето изхвърлило тефтера и послушало, каквото му казала жената.

Малко философия

В поуката заляга идеята, че светът е променлив и човек непрекъснато трябва да се ориентира в обстановката. Не може просто да научиш нещо и да разчиташ, че ще може да ползваш същото нещо едно към едно в живота. Още повече когато става въпрос за нещо толкова сложно като женската същност. И всичката тази мъдрост се е споделена много леко, без задълбочени анализи и излишно словоблюдство.

Приказката (от 19-ти век, ако не е и по-стара) блести с непогрешимото чувство за реалност. Светът е прекалено сложен за да може да се опише. Колкото повече го изучаваш, толкова по-малко го разбираш (Сократ, Лао Дзъ – Дао). Но въпреки това, животът ти е даден за да се живее (Българският разказвач). Много по-добра работа ще свършиш да се опитваш да го живееш, отколкото да се мъчиш да го изучиш.

Наивният рационализатор е човек, обикновено високо образован, които се подвежда, че може да изучи явленията въз основа на това което може да се наблюдава или това, което се е случило. Той се заблуждава, че това, което той не познава не съществува. Бърка представите си за реалността със самата реалност. (Не бъркай пръста, който сочи към луната с луната – будистка поговорка).

Пропуска едно нещо – случайността. Късмет или божия промисъл или просто случайност – това са явления, които не могат да бъдат предвидени. Той изпада в положението на гергьовското агне, което прогнозира, че за Гергьовден ще увеличат дажбата му, защото досега всеки ден са го угоявали. На Гергьовден обаче му теглят ножа. (Примерът с пуйката за деня на  благодарността от Насим Никълъс Талеб, „Антикрехкост“.)

А находчивата жена в приказката просто оценява реалността и съветва момчето да се довери на късмета и да понесе това, което ще му предложи съдбата (Сенека и други представители на Стоицизма).

Start typing and press Enter to search

Количка

Нямате артикули в количката.