Тайните на КРАЛЯТ

Руската поп звезда Филип Киркоров в специално интервю за Би Вържън

текст и интервю от Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн

Уникалният, винаги удивителен и различен руски поп-певец, ФИЛИП КИРКОРОВ, дойде за своето турне в България на 8 юни в София и веднага показа на публиката защо го наричат КРАЛЯТ. С шоуто си, режисирано от Франко Драгоне (Сирк дю Солей), той направо докара публиката си до екстаз. Легендарната звезда, родена в Варна, пее в цял свят и има зад себе си безподобна и зашеметяваща кариера.

Едва ли е имало българин на концерта му в София, който да не се разнежи на думите му че е успял, защото „така сме ние, българите“ и неговото лично признание, че той е част от българската версия на популярната музика и колко е обвързана съдбата му с България. И наистина публиката беше в диво въодушевление и бис, след бис не ѝ се тръгваше. Дори се стигна до семейни раздори, както ще видите по-долу.

Преди месец, непосредствено преди премиерата на шоуто в Пловдив, звездата – полиглот ФИЛИП КИРКОРОВ даде кратко интервю на български специално за Би Вържън. А след това… зашемети и Пловдив на Колодрума!

Много ми беше приятно, че бях на Вашия концерт, беше страхотно изживяване. Хората не искаха да си тръгват. Една жена казва, искам да си ходя, но мъжът ѝ казва „НЕ“, седи като войник на поста си и тя тръгва даже да го бие, но той не иска да си тръгва. Страхотно беше и споделихте, че една от тайните, така се пошегувахте, една от тайните на Вашия успех, е че сте българин, може ли да ни открехнете някаква друга тайна на успеха си?

Никакви тайни няма! Труд, труд, труд. Трийсе години труд. Късмет. Удача както казват в Русия и желание да изненадвам публиката всеки път, когато излизам на сцената. На голяма сцена. Да радвам публиката. Да търся нови песни. Безсънни нощи, търсене на нов материал. Търсене на нови композитори. И, макар че, как да кажа… Пътят ми тръгна от български песни, от български автори. Това нещо ми направи голям път, който почна от песните на Тончо Русев, от песните от репертоара на дует Ритон, от репертоара на Васил Найденов и оттам нататък вече аз поех своята пътека към голям път от 30 години вече, която сега минавам.

Кралят на колодрума в Пловдив, 2019

А как взимате решенията какво да правите, в смисъл какво ви ръководи? Как решавате дали ще снимате едни клип, или друг клип, с кой композитор?

[Озърта се сякаш търси нещо и потрива палеца в пръстите си]

Усет на време, усет на музика, с един крак съм с модата музикална, гледам какво искат младото поколение, защото… макар че ние остаряваме бавно и неусетно почти, но аз смятам, че това е информация само за паспортната канцелария, а вътре съм все още двайсет годишен.

Паспорта на звездата според “Цвет настроения синий” – излиза, че е някъде на около деветнайсет…

Личи си! [Не само, че не изглежда на 50-се, но на сцената е енергичен като двайсет годишен]

И просто, аз не търся времето да гоня, то времето ме гони мене.

Благодаря Ви много, може би един последен въпрос: Като бяхте например седми клас, можеше ли някой да предвиди какво ще се случи с Вас в бъдеще и вие какво сте си мислели тогава?

Да ти кажа един секрет, една тайна. Когато искаш нещо да добиеш в живота трябва ТАКА да вярваш в това, да нямаш съмнение, че няма да го преодолееш. Аз толкова сигурен бях, не в училище, в седми клас, в музикално училище, аз когато завърших училище, в музикално училище тръгнах и така съм бил сигурен, че ще стана звезда, съмнение не оставих на никой. И първо на себе си. И сполучих. Аз не се съмнявах в нищо. Сега имам повече съмнения в живота си, защото имам голяма отговорност. Всеки път като излизам на сцената: дори…не е важно Пловдив, София, Варна, Ню Йорк, винаги е изпит. Постоянно изпит за правото да излизаш на сцената. И повече съмнения сега вътре имам. И може би затова сега повече…нещо… понякога не ми се случва, отколкото като съм бил млад, без съмнение, дори и грешки правих, аз смятах, че тези грешки са на правото дело. И това е секрет.

Кукерите в шоуто на Киркоров

А грешките помагаха ли Ви? Не се ли учите от грешките си?

Аз грешките ги взимах като една, как се казва… [Показва с ръка горната лява страна на дрехата си сякаш захваща значка]

Значка?

Значка… такава скъпа… скъпа брош на папийонка или нещо, аз ги слагах така (показва със знак как се кичи с тях). От грешките ги превръщах в достойнство.

Страхотно беше интервюто, благодаря Ви. Точно тези въпроси исках да Ви попитам, за мен е удоволствие. Може би като завършваща точка, какво е най-важното за вас в живота?

Любов. Любов, любов, любов. Семейството, децата, но всичко е свързано с любов. Естествено музика, без нея не мога да живея.